Zamenhof.info

Есперанто

Esperanto (първоначално: Lingvo Internacia) е най-разпространеният международен планов език. Името на езика произхожда от псевдонима „Doktoro Esperanto“, под който еврейският лекар Людвик Лазар Заменхоф публикува основите на езика през 1887 г. Рускоезичната версия на първата брошура за езика получава разрешение на цензурата да се публикува на 26 юли и тази дата се смята за рождения ден на есперанто. Заменхоф цели и успява да създаде лесно изучаем неутрален език, подходящ за използване в международното общуване. Целта на езика обаче не е да измести другите, естествените, родни езици, а да се използва наравно с тях като прост, лесно изучаем, неутрален и следователно справедлив език за международно общуване.

Участниците в Лятното изучаване на есперанто през 2015 г. в Словакия (източник: Andrzej Sochacki)

Макар и никоя държава да не е приела есперанто като официален език, есперанто все пак влиза в официалната образователна система на много страни – като например на Унгария и Китай. Езикът се използва от международна общност, наброяваща според различни данни от сто хиляди до два милиона говорещи го (в зависимост от езиковото равнище); според някои данни родните носители наброяват от около хиляда до няколко хиляди.

Парад по време на 101-вия международен есперантски конгрес в Нитра, Словакия (източник: Jozef Baláž)

Есперанто получава няколко международни признания – например две резолюции на ЮНЕСКО или подкрепата на известни личности от обществения живот. Понастоящем се използва за пътуване, кореспонденция, взаимно разбиране по време на международни срещи и културни обмени, конгреси, научни беседи, оригинална и преводна литература, музика, театър, кино, печатни и електронни доклади, телевизионни и радиопредавания.

La Perdita Generacio“, шведска музикална група, която пее на есперанто (източник: Andrzej Sochacki)

Речниковият запас на есперанто произхожда главно от западноевропейските езици, докато в синтаксиса и морфологията му личи също влияние от славянските езици. Морфемите не се променят и може да се съчетават безкрайно, създавайки по този начин думи с различни значения – затова и есперанто има много общи черти с аналитичните езици, към които принадлежи например китайският. Обратно, вътрешният строеж на есперанто до известна степен отразява и аглутинативните езици като японския, суахили или турския.

Няколко книги на есперанто: преводна и оригинална литература, речници…

В сравнение с естествените езици есперанто се учи много по-лесно и бързо, което му дава голямо предимство. Според някои изследвания става ясно, че езикът е от 5 до 10 пъти по-лесен за изучаване от естествените езици. За достигане на добро разговорно равнище може да се изучи в рамките на 3 – 6 месеца. Лесно може да се усвои и чрез самостоятелно обучение (което обикновено е много трудно или дори не е възможно за повечето езици). Езикът се изучава от хора от различни страни; в повече от 120 страни съществуват клубове, групи и асоциации на есперантисти.

Връзки да опознаете езика

Връзки за изучаване на есперанто