Zamenhof.info

Цитати от творбите на Заменхоф

За да бъде един език международен, не е достатъчно да се нарече такъв.

Не искам да бъда създател на езика, искам да бъда само инициатор.

Често сме принудени да мислим изкривено благодарение на (заради) недостатъчността на езика.

Международен език, подобно на всеки народен, е обществено достояние и авторът отстъпва завинаги всички лични права на него.

Patriotismo mi nomas la servadon al la bono de ĉiuj miaj samhejmanoj, kian ajn devenon, lingvon, religion aŭ socian rolon ili havas. La servadon speciale al la interesoj de unu gento aŭ la malamon al alihejmuloj mi neniam devas nomi patriotismo.

Помнете, че единственото средство за постигането на такъв мир е, като веднъж завинаги се изкорени главната причина за войните, варварския остатък от най-древни, предцивилизационни времена – господството на едни народи над други.

Ĉar tuj en la komenco de mia rakonto mi devus necese raporti, ke mi estas hebreo kaj ĉiuj miaj idealoj, iliaj naskiĝo, maturiĝado kaj obstineco, la tuta historio de miaj konstantaj bataladoj internaj kaj eksteraj – ĉiuj estas sendisige ligitaj kun tiu ĉi mia hebreeco.

Sed tiel same kiel mi en la nuna momento ne estas ia naciano, sed simpla homo, tiel same mi ankaŭ sentas, ke en tiu ĉi momento mi ne apartenas al ia nacia aŭ partia religio, sed mi estas nur homo.

En la okazo, se Vi nepre bezonas paroli pri mia persono, Vi povas min nomi “filo de pola lando” (ĉar neniu povas nei, ke la tero, en kiu kuŝas ambaŭ miaj gepatroj kaj sur kiu mi konstante laboras kaj intencas labori ĝis mia morto, estas mia hejmo, kvankam mi ne estas naciisto), sed ne nomu min “polo” por ke oni ne diru, ke mi – por akcepti honorojn – metis sur min maskon de popolo, al kiu mi ne apartenas.

И сега за първи път хилядолетната мечта тепърва се сбъдва. В малкия град на френския бряг са дошли хора от най-различни страни и народи и се срещат не безмълвно и глухо, а се разбират един друг, говорят един с друг като братя, като членове на един народ. Често се събират хора от различни народи и се разбират един друг; но каква огромна разлика има между тяхното взаимно разбиране и нашето! […] На нашето събрание не съществуват силни и слаби народи, привилегировани и ощетени, никой не се подчинява, никой не се стеснява; ние всички се чувстваме като членове на един народ, като членове на едно семейство и за първи път в човешката история ние, членове на най-различни народи, стоим един до друг не като чужди, не като съперници, а като братя, които, без да натрапват езика си един на друг, се разбират взаимно, не се подозират заради разделящата ги тъмнина, обичат се и си стискат ръцете не лицемерно, както чужденец на чужденец, а искрено човек на човек. Нека осъзнаем добре цялото значение на днешния ден, защото днес между гостоприемните стени на Булон сюр Мер са дошли не французи с англичани, не руснаци с поляци, а хора с хора. Благословен да бъде денят и нека бъдат велики и славни бъдните му дни!