Zamenhof.info

Идеи

Ние всички съзнаваме, че принадлежим на едно голямо семейство…

Л. Л. Заменхоф

Създателят на международния език, Людвик Заменхоф, смята есперанто за първата стъпка към мира между народите по целия свят. Самият той твърди, че цялото дело на есперанто е само част от една обща идея, която първоначално нарича хилелизъм, а впоследствие – хомаранизъм. Целта на проекта е обединение на човечеството и за това първо е необходимо да се създаде неутрално-човешки народ, чиито членове да се разделят помежду си само чрез географски и политически граници, а не чрез езиците и вероизповеданията си.

Рускоезично издание на „Hilelismo“

През месец април на 1901 г. Заменхоф предлага проект за решаването на еврейския въпрос. Проектът получава името хилелизъм. Отказвайки се от ционисткото решение още през 1886 г., Заменхоф все пак остава верен на своя произход и етнос, чиято съдба в Източна Европа е все по-безнадеждна. Най-общо казано, идеята на хилелизма се състои в изречението „Каквото ти е неприятно на теб, не го прави на другите“. Всеки трябва да се смята само за част от общото. Идеята обаче не намира много поддръжници. На мнозина тя не се харесва и бива критикувана за твърде големия си идеализъм.

Срещайки съпротива срещу хилелизма, Заменхоф незабавно се оттегля, за да се появи отново със същия проект няколко години по-късно. Руско-японската война, започнала през 1904 г., и по-късно Първата руска революция показват на Заменхоф, че всеобщият език е само начало, което ефикасно позволява да се обменят и изясняват мнения. Международният език е добро средство за решаването на множество проблеми. Войната и революцията обаче подтикват Заменхоф към следващата, втора стъпка за постигането на мир между народите. Това го убеждава, че трябва да се върне към идеите на хилелизма с пълното разбиране, че има нужда от голяма реформа. Затова решава да предложи хилелизма не само за евреите.

Издание на „Homaranismo“ от 1913 г.

В януарския брой на „Ruslanda Esperantisto“ (1906) Заменхоф анонимно издава своето учение под заглавието „Догми на хилелизма“ с парарелни текстове на руски и есперанто. Заменхоф бързо разбира, че името на учението е твърде еврейско, а предговорът – твърде руски, затова през март в Петербург излиза брошура с името „Homaranismo“. В новия предговор той насочва вниманието върху това, че хилелизмът засяга само една човешка група, докато хомаранизмът засяга всички народи и вероизповедания. Той съдържа ново учение относно отношенията между дом, народ и човечество. Изявление от дванайсет абзаца образуват вероучението. Ако ционизмът е използвал романтическия образец със стремежа да се говори със същото уважение за евреин както за французин, германец, руснак и т.н., Заменхоф защитава идеята напълно да се забрави, че има евреи, французи, германци, руснаци и т.н. Той призовава да смятаме себе си не за част от някое вероизповедание, език или народ, а за човек.

Ето първите четири догми, най-съществените и най-главните:

  1. Аз съм човек и за мен съществуват само чисто човешки идеали; всякакви идеали и стремежи на отделни народи аз възприемам само като групов егоизъм и човекомразие, които рано или късно трябва да изчезнат и чието изчезване съм длъжен да подтиквам според възможностите си.
  2. Вярвам, че всички народи са равни, и преценявам всеки човек само според личните му ценности и действия, а не по произхода му. Всякакви обиди или преследвания на човек заради това, че се е родил в друг народ с език или вероизповедание, различни от моите, аз възприемам като варварство.
  3. Вярвам, че всяка страна принадлежи не на един или друг народ, а напълно равноправно на всички свои жители – какъвто и език или вероизповедание да имат те; всяко смесване на интересите на една страна с интересите на един или друг народ, език или вероизповедание аз възприемам като остатък от варварските времена, когато е съществувало само правото на юмрук и меч.
  4. Вярвам, че в семейния си живот всеки човек има пълно, естествено и неоспоримо право да говори какъвто език или диалект иска и да изповядва каквато вяра иска, но в отношенията с хора от друг произход той трябва, доколкото е възможно, да използва неутрално-човешки език и да живее според принципите на неутрално-човешко вероизповедание. Всеки стремеж на един човек да натрапва на другите хора своя език или вероизповедание, аз възприемам като варварство.

Заменхоф е възнамерявал да въведе проекта хомаранизъм на Женевския конгрес (1906) и там да основе първата хомаранистична общност, обаче бива убеден да не чете втората част на речта, в която отъжествява вътрешната идея на есперанто с хомаранизма. Заменхоф отстъпва. Разбира, че въпреки въодушевлението в Булон сюр Мер есперантистите не са готови да приемат хомаранизма и да „обединят човечеството“ – дори близките му познати есперантисти се стараят да го убедят да не обвързва есперанто с религиозно учение. Затова Заменхоф известно време избягва да споменава хомаранизма публично и предпочита да говори за някаква неясна „вътрешна идея“, своеобразен сурогат на хомаранизма. През 1912 г. Заменхоф определя вътрешната идея така:

Вътрешната идея на есперанто, която няма абсолютно никакво задължение за всеки отделен есперантист, но която, както знаете, изцяло царува и винаги трябва да царува на есперантските конгреси, е следната: върху неутрална езикова основа да се съборят стените между народите и да се привикнат хората всеки от тях да вижда в своя ближен само човек и брат. Всичко, което се намира встрани от тази вътрешна идея на есперанто, е само частен случай, който може да се основава на тази идея, но който никога не трябва да се разглежда като еднакъв с нея.

Заменхоф, роден и получил образование в многонародната Русия, не обръща внимание, че в Германия, Франция и в други западноевропейски страни разноезичие почти няма и че религията там вече няма предишната си роля. Прекалено съсредоточен върху езика и религията, той почти не обръща внимание на политическите, икономическите и психологическите фактори. Според него причините за разделението между народите и омразата не са от политическо, икономическо, географическо, анатомично, умствено или произходно естество. Главната причина е различието на езиците и религиите и затова „разделението на народите и омразата напълно ще изчезнат в човечеството само тогава, когато цялото човечество има един език и една религия“.

Показал чрез есперанто начина за премахването на езиковото разделение, Заменхоф представя решението срещу религиозното разделение. През 1913 г. той предлага да организира конгрес за неутрално-човешка религия в Париж във връзка с 10-ия Международен есперантски конгрес (1914). Идеята му е необичайна – иска да говори не на онези, които вярват, че религията им е единствената вярна и дадена от Бог, а на свободомислещите, загърбили религиите на бащите си. От четирите тези на неговото изявление три малко или много следват религиозната догма на хомаранизма, а четвъртата теза е организационна.

Призив към дипломатите „След голямата война“

В края на 1914 г. Заменхоф написва своя призив към дипломатите „След голямата война“ и я изпраща на няколко есперантистки редакции, за да я публикуват на есперанто и на националните езици. Предвижда, че след войната дипломатите ще преначертаят картата на Европа, и предлага да основе Обединените страни на Европа. Разбирайки, че това няма да може да се осъществи, той моли поне да се разгласи и гарантира във всички европейски държави следният принцип: „Всяка страна морално и материално напълно равноправно принадлежи на всички свои синове“.

Заменхоф не престава да разработва проекта си за хомаранизма и два месеца преди смъртта си завършва последната версия, която също се състои от предговор и изявление. Предговорът съдържа ясно разграничение между есперантизма и хомаранизма и напълно ново обяснение за учението:

Под името „хомаранизъм“ […] искам да говоря за стремежа към „човечност“, към изчезването на омразата между народите и несправедливостта и към такъв начин на живот, който постепенно би могъл да доведе не на теория, а на практика до обединение на човечеството.

Важно е да се отбележи, че не става вече дума за това, че „някога хората ще се слеят в един неутрално-човешки народ“, което първото издание на хомаранизма предвижда. Става дума за стремеж към „духовно обединение на човечеството“.

При анализ на четирите версии („Hilelismo“ 1906, „Homaranismo“ 1906, „Homaranismo“ 1913, „Homaranismo“ 1917) може да се забележи, че Заменхоф обръща все по-малко внимание на езиковия проблем. Името на есперанто изобщо не се споменава през 1913 и 1917 г., а през 1917 г. не се споменава дори за неутрално-човешкия език. Целевата му публика се е променила. Първото международно предложение („Hilelismo“ 1906) още взима предвид интересите на руските евреи, но по-късно и това престава. Последната версия на хомаранизма Заменхоф цели да разпространи не където се говори есперанто, а в целия свят, и то не чрез есперанто, а чрез най-големите национални езици.

Стремежът към човечност, към заличаването на омразата между народите и към духовното обединение на човечеството е нещо по-съществено от езиковото и религиозното обединение и главният принцип на хомаранизма (гласящ в последната си версия „отнасяй се с другите така, както би желал другите да се отнасят с теб“) не е религиозен, а нравствен. Стремежът към човечността и към практикуването на споменатия принцип (също и за „толерантността“ – подразбиращ се в хомаранизма, макар и без да се назовава по име) би могъл да привлече към хомаранизма не толкова есперантисти и религиозни хора, колкото обикновените „напредничави умове“, за които езиковите и религиозните проблеми не са от най-голямо значение.

Няколко седмици преди смъртта си се заема да пише последното си есе „За Бога и за безсмъртието“, което сам смята за много важно, макар и да знае предварително, че внезапното му обръщане към вярата ще предизвика много критика. То остава последното (и недовършено) измежду идеологическите му творби. В него Заменхоф пише, че той „много е размишлявал и чел различни научни и философски творби“, но не е ясно за кои конкретни творби става дума.

Заменхоф си отива от този свят, но остават неговите деца (до едно убити от нацистите през Втората световна война), езикът му есперанто, който той подарява на света, преводите му и идеите му, които и днес вдъхновяват онези, които се смятат не само за членове на един народ или религия, а също и за членове на човечеството, които вярват в неговото единство в многообразието.

Източници