Zamenhof.info

(Кратка) биография на Заменхоф

Людвик Лейзер Заменхоф (на есперанто познат като Лудовико Лазаро) се ражда на 15 декември 1859 г. на улица „Желона“ (в превод: „Зелена“) в град Бялисток, който по това време се намира в границите на Руската империя, а днес – в Полша. Родителите му са Марк и Розалия Заменхоф. Баща му е преподавател по френски и немски език и преподава също и география. Със сина си говори на руски, на който се провежда и обучението на Людвик. Майка му, домакиня, говори с Людвик на идиш. Още от детството си Людвик проявява любов към езиците. Като дете мечтае да стане велик руски писател и пише стихотворения и дори трагедия в пет действия. По-късно, след като навършва пълнолетие, в едно от писмата си пише, че говори свободно три езика (руски, полски и немски); чете свободно на френски, но го говори малко и недобре. В живота си учи около осем други езика.

Средата, в която се ражда и израства Заменхоф, не може да се нарече лесна. Градът е разнороден – в него живеят разноезични народи и според спомените на Заменхоф отношенията между жителите често са били далеч от приятелски. Младият Людвик често ходи на местния площад, където вижда, че групи народи се нападат едни други. Всичко това повлиява на малкия Заменхоф и като дете си мисли, че главната причина за вражеските отношения между народите е липсата на общ език. Мечтата за единен човешки език го силно го заладява и оттогава не го напуска.

Заменхоф (вляво на заден план) със съученици във Варшава, 1873 г.

En 1865 Ludoviko ekstudis en kvarjara elementa lernejo, kaj en 1869 li komencis studadon en gimnazio, kie li eklernis fremdajn lingvojn. Li ĉiam estis diligenta lernanto kaj la instruistoj nomis lin treege kapabla. En 1873 la familio ekloĝis en Varsovio, kie la patro de Ludoviko komencis instrui en gimnazio la germanan.

По спомените на Заменхоф най-неприятното е било само това, че тогава във Варшава вече изобщо не е виждал хора – виждал е само руснаци, поляци, евреи и т.н. и всички са се мразели взаимно, всеки е мислел за своя народ. Людвик също така осъзнава доста рано, че е евреин, защото политиката на Руската империя не е благосклонна към евреите.

Там, във Варшава, вижда силен антисемитизъм, което впоследствие го тласка да се обвърже с ционисткото движение, макар от най-ранното му детство винаги да е имал превес „човекът“ и според думите му да е отдавал целия си живот на една главна идея и мечта за обединение на човечеството. Заради това доста бързо се отделя от ционисткото движение, но винаги съчувства на нелеката съдба на народа си.

Sufiĉe frue li konkludis, ke la komuna lingvo, pri kiu li senĉese pripensadis, povas esti nur iu neŭtrala, apartenanta al neniu el la nun vivantaj nacioj, ĉar li vidis kaj spertis ĵaluzon inter diversaj nacioj kaj komprenis, ke neniu el la naciaj lingvoj estos elektata de ĉiuj registaroj kiel komuna lingvo. Kiam en 1873 en la Varsovia klasika gimnazio li konatiĝis kun antikvaj lingvoj kaj, fidela al sia revo, li komencis pensi pri revivigo de unu el tiuj lingvoj por komuna uzado. Sed poste li venis al firma konvinko, ke neniu el ekzistintaj aŭ ekzistantaj lingvoj estas taŭga por tiu celo, sed estas necesa nova, artefarita lingvo. Ekde tio li ne nur revis pri komuna neŭtrala lingvo, sed ankaŭ komencis okupiĝi pri ĝia kreado.

Lingwe uniwersala

Kiam en la 5-a klaso de la gimnazio Ludoviko Zamenhof konatiĝis kun la angla gramatiko, tre simpla kompare kun la greka kaj latina gramatiko, tio mirigis lin kaj li konvinkiĝis, ke abundo de gramatikaĵoj ne estas necesa por la lingvo. En lia kapo tiam jam ekzistis kruda projekto de lia lingvo. Li komencis forĵeti superfluajn formojn kaj baldaŭ li venis al la gramatiko plej malgranda, kiu okupis ne pli ol kelkajn paĝojn. Tio ĝojigis Ludovikon kaj kun nova energio li daŭrigis siajn esplorojn, sed la problemo de giganta vortoprovizo maltrankviligis lin.

Iun tagon la survendejaj pendaĵoj швейцарская (ŝvejcarskaja, “pordistejo”) kaj кондитерская (konditerskaja, “dolĉaĵejo”) kaptis lian atenton. Jen kio helpos solvi la problemon: sufiksoj! Sur la terurajn gigantajn vortoprovizojn falis radio de lumo kaj ili komencis rapide degeli. Eĉ pure radikaj vortoj (ekz. “patrino”, “tranĉilo” kaj aliaj) kun helpo de sufiksoj transformiĝis kaj faciligis enmemorigon. Laborante pri la vortaro, la aŭtoro baldaŭ rimarkis, ke la nunaj lingvoj posedas grandegan provizon da pretaj vortoj jam internaciaj kaj konataj al multaj popoloj. Ili estas vera trezoro por la estonta lingvo, kaj li sukcesis utiligi tiun trezoron. Kiel fonton de la vortaro li uzis latinid-germanan radikaron, elektante inter la formoj la plej simplajn kaj internaciajn.

Заменхоф през 1879 г.

През 1878 езикът е почти готов, 19-годишният Людвик го именува „Lingwe uniwersala“. Няколко съученици изучават езика. С тях Людвик отпразнува в къщата на родителите си раждането на международния език, макар че между тогавашния „Lingwe uniwersala“ и сегашния език есперанто има все още голяма разлика. Това е първият период на езика.

През следващата 1879 година Людвик пътува до Москва, за да следва висшето си образование. Избира да следва медицина. Очевидно Людвик повече се интересува от езици, но баща му е на мнение, че езиковед или литератор са безнадеждни професии и че медицината е по-успешна област, затова казва на Людвик, че езиците няма да могат да издържат бъдещото семейство. Людвик е принуден да отстъпи на влиянието на баща си и започва да учи медицина. Една легенда гласи, че бащата изгаря тетрадката с „Lingwe uniwersala“, когато Людвик е в Москва. Искал синът му да се занимава само с обучението си, за да стане добър лекар.

Lingvo internacia

През 1881 г. се налага Людвик да се върне във Варшава, където продължава да следва медицина. Това е свързано с паричното състояние на баща му; той вече не може да праща пари за наема на стаята му и за издръжка, тъй като Людвик има братя и сестри, които също вече трябва да учат, което също изисква пари.

Същата година, след като се връща вкъщи и научава за изгарянето на тетрадката с „Lingwe uniwersala“, той отново започва да се занимава с международния език, тъй като всичко нужно се намира в паметта му. В началото вероятно се разстройва от липсата на тетрадката, но после разбира, че първата версия на езика е твърде недодялана. Каквото в началото му се е струвало напълно готово на теория, на практика то все още не е било готово. Започва да прави множество преводи на няколко езика, като избягва да превежда буквално и се стреми да мисли направо на неутралния език. Постепенно забелязва, че езикът придобива свой собствен дух, свой собствен живот, свой ясно определен и ясно изразен лик, вече независим от каквито и да е влияния. Нарича новия вариант на езика „Lingvo internacia“. През последната година на Заменхоф като студент по медицина през 1884 г. международният език приема вида на сегашното есперанто.

През 1885 г. Людвик отпътува на лекарска практика в Литва, където живее при сестра си и съпруга ѝ. Там започва да търси издател за езика, но успява едва две години по-късно. Междувременно започва да специализира с очна медицина, тъй като смята, че тази област на медицината е една от най-спокойните. Скоро се връща във Варшава.

Заменхоф и Клара Зилберник през 1887 г.

През зимата между 1886 и 1887 г. Людвик, вече установил се във Варшава, се запознава с Клара Зилберник, която живее при сестра му, и двамата се влюбват. Бащата на Клара е производител на сапун и дава пари на Людвик за печатането на книги. Заменхоф решава да използва псевдонима доктор Есперанто. Мисли, че лекар, който е зависим от публиката, не го чака добра съдба, ако в него тя вижда само мечтател или човек, който се занимава със „странични неща“. По-късно Заменхоф пише, че е чувствал, че излага на риск както своето бъдещо спокойствие и живот, така и това на семейството си.

Така 1887 г. се оказва много важна за Людвик – на 26 юли се ражда есперанто, а на 9 август е сватбата на Людвик и Клара, която остава вярна на съпруга си за цял живот.

Раждането на есперанто

Първият учебник по есперанто

На 26 юли излиза „Unua libro“ („Първа книга“) – първият учебник по международния език, днес познат като есперанто. Датата 26 юли се отбелязва като рождения ден на есперанто. Оригиналното заглавие на труда е на руски език: „Международный языкъ. Предисловіе и полный учебникъ“ („Международен език. Предговор и пълен учебник“). Оригиналното издание е само на руски език, но преди края на 1887 г. книгата излиза също и на полски, немски и френски език, а второто издание – на руски. Първият превод на английски излиза през 1888 г., но поради лошото му качество по думите на Заменхоф той сам преустановява продаването му, докато Ричард Х. Гейгън, ирландец, живеещ във Великобритания, се заема с втори превод на учебника.

Новият езиков проект е посрещнат много радушно. Въпреки известния успех на изкуствено създадения преди това волапюк, който се появява през 1879 г., есперанто доста бързо намира последователи в цял свят и това почти веднага показва, че е много по-удобен за международно общуване благодарение на своята леснота, логика и красота. За Заменхоф е голяма радост да се чувства оттогава заобиколен от върли съмишленици. Вижда, че езикът оживява и че дори се използва. Людвик започва да получава писма с въпроси, съвети и одобрения и много от тях са написани на есперанто.

След почти незабавния успех през 1888 г. излиза „Втора книга“ („Dua Libro de l’ Lingvo Internacia“), издадена с цел описание на международния език и първата книга, написана изцяло на есперанто. На 1 септември 1889 г. излиза „La Esperantisto“ („Есперантистът“) – първото списание на международния език есперанто в Нюрнберг, Германия. В много градове в различни части на света (разбира се, поначало предимно в Европа) се сформират първите есперантски групи. Създава се международно движение.

През 1889 г. поради липса на пари Заменхоф е принуден да се премести, оставяйки семейството си, в град Херсон (в южната част на днешна Украйна), където не успява да намери доходоносна работа. През май месец 1890 г. той отново се премества във Варшава, където идват също Клара и двете деца Адам и Зофия, които преди това живеят при свекъра на Людвик в град Каунас (днешна Литва). След половин година семейството най-сетне се събира отново. Проблемът с парите обаче ще преследва Людвик още дълго време.

Езикът есперанто става все по-известен и Заменхоф установява кореспонденция с много току-що появили се есперантисти от различни страни. Тази кореспонденция изисква много време и много пари. Паричното състояние отново се влошава и се налага Людвик да се премести отново – този път в Гродно, където след известно време довежда и семейството си. Там живеят до 1898 г., когато цялото семейство се връща за постоянно във Варшава.

Заменхоф не се занимава само с езика. Разбира се, той много кореспондира, чете и пише на есперанто, пише книги и статии, но също така успява да намира време да разширява знанията си по медицина. През 1897 г. например записва второ висше образование – този път във Виенския университет, за да се усъвършенства в областта на очната медицина.

Във Варшава живее на бедна улица в еврейския квартал, където остава до Първата световна война. Работи като очен лекар и цените му в сравнение с тези на другите градски лекари са много ниски. Често Заменхоф приема пациенти безплатно, ако види, че нямат пари и живеят в нищета. Става истински народен лекар, тъй като много хора могат да идат само при него заради невисоките му цени. Заменхоф е принуден да работи по цели дни, а нощите си посвещава на есперанто. Така живее до смъртта си – много скромно, много бедно.

Първият конгрес

Заменхоф на първия международен есперантски конгрес в Булон сюр Мер

Ekde 1898 aperis multa laboro por Esperanto, kiu disvastiĝis en multaj landoj. La rezulto de tiu ĉi disvastiĝo estis apero de Universalaj Kongresoj. En 1905 en Francio en urbo Bulonjo-ĉe-Maro okazis la unua Universala Kongreso, kie partoprenis 688 homoj el 20 landoj inkluzive de la kreinto de la lingvo. Ĝi okazis de la 5-a ĝis la 12-a de aŭgusto. D-ro Zamenhof faris longan paroladon. Por li tiu momento estis unu el la plej belaj en lia vivo. Li estis tre emociita. Li nun havis la pruvon, ke Esperanto povas esti flue parolata kaj facile komprenata de la plej malsamaj popoloj. Entute Ludoviko Zamenhof sukcesis partopreni en naŭ kongresoj, la deka en 1914 estis nuligita pro la komencinta Unua Mondmilito. Lia edzino Klara ĉiam akompanis sian edzon, do ankaŭ ŝi partoprenis en ĉiuj kongresoj.

Dum kreskado de la populareco de la lingvo, preskaŭ ekde la komenco de ĝia ekzistado aperadis diversaj proponoj reformi Esperanton. Komence demokratie Zamenhof aŭskultis ilin ĉiujn kaj raportis kun fidela zorgo en la gazeto La Esperantisto. Sed baldaŭ, kiam pli kaj pli da proponoj venadis, kreinto de la lingvo ekkonsciis, ke multaj el la proponoj kontraŭas unu la alian. Ankaŭ li jam havis sperton kaj klare komprenis, ke tio, kio aspektas bele teorie, praktike povas esti male. Kaj kelkaj proponoj, kontentigantaj unu parton de esperantistoj, povus esti malakceptotaj de aliaj esperantistoj.

Основата на есперанто

Заменхоф отказва да промени есперанто и по-голямата част от есперантистите подкрепят решението му. Никога не предявява правата си върху езика. Пише, че не иска да е създател на езика, а инициатор. Заменхоф смята, че е създал основа, но останалото трябва да се създаде от човешкото общество и от живота така, както във всеки жив език. Смята, че есперанто трябва да живее, расте и да се развива по същите правила, по които се развиват всички живи езици. Затова през 1905 г. се приема „Fundamento de Esperanto“ („Основи на есперанто“) – важен документ, който никой няма правото да променя. Идеи и предложения за промени в езика обаче все пак остават, което през 1907 г. води до разцепление в есперантското движение и към появяването на езика идо. За Заменхоф това е болезнен удар, но скромен и миролюбив по природа, той винаги се стреми да смекчи всички сблъсъци около себе си и никога не проявява каквато и да е враждебност спрямо оскърбителите си. Дори на онзи, който го предава най-жестоко – Луи дьо Бофрон (създател на реформирания вариант на есперанто под името идо) – Заменхоф до последно иска да помогне и му написва учудващо милостиво писмо.

Краят на живота на Заменхоф

Гробът на Заменхоф във Варшава

Първата световна война се оказва голям удар за Заменхоф – човек, който смята човечеството за „едно голямо семейство“. Не успява да участва в 11-ия Международен конгрес в САЩ, също както и други европейски есперантисти. Поради войната не могат да пътуват до Америка. Състоянието му се влошава и доктор Заменхоф вече не може да работи по цял ден. Синът му Адам поема голяма част от работата. През август германска войска завзема Варшава. Семейството на Заменхоф е разделено и Людвик дори няма възможността да държи връзка с членовете на семейството си (например с дъщеря си), които не се намират във Варшава.

На 14 април 1917 г. Заменхоф почива. До смъртта си работи много за движението и езика. Видният есперантист Гастон Варенгиен описва Заменхоф в книгата си „1887 kaj la sekvo…“ така:

Той беше плах пред публиката и нямаше влечение към официални церемонии, на които участваше само заради качеството си като създател на есперанто. Той беше един от онези рядко срещани хора, които изиграха важна международна роля и все пак няма от какво да се страхува от публикуването на кореспонденциите си – те само разкриват вродената му любезност, дълбоката му искреност и високото му чувство за справедливост.

Не беше оратор, говореше кротко и тихо. Много пушеше – главно цигари. Още от около 1900 г. страдаше от сърдечна недостатъчност и липса на пулс в краката. Затова, когато приходите му го позволяваха, посещаваше германски курорти през лятото.

Но най-важните черти на характера му бяха волята, с която жертваше всичко за идеалите си, и търпеливата упоритост, с която отблъскваше всички препятствия към тяхното осъществяване. И тази воля и търпение той черпеше от истински неизмеримата любов, която го подбуди да внесе, с всичките сили на тялото и духа си, малко утеха на това физически и нравствено ослепяло човечество в сбъдването на древното предсказание: „Утеши, утеши народа ми!“

Източници